Вървяхме по улицата към фестивалния комплекс и разглеждахме програмата на конкурса.

Финландски хор - "Пицикати", Александър Танев. Абсурд! Невъзможно. Те даже не могат да прочетат текста. Да не говорим да се справят с шестгласа, в който три от гласовете пеят на голяма секунда.

"Не казвайте на Лили".

Час преди излизането на сцената стояхме скупчени около малък телевизор зад кулисите, на който гледахме и още по-внимателно слушахме случващото се на сцената.

Финландките излязоха. Последната им песен беше нашата последна песен. Те обаче пееха първи. Концерт за представяне на участниците, ден преди конкурсната програма.

Пианистката даде тон - октава до. Запяха. Още първите октави не се получиха добре. На втория пасаж вече се разминаваха.

"Кой пее?", попита спокойно Лили.

"Те".

"Няма да успеят".

Неделя. Великден при нас, там - седмица след празника. Кой може да пее сутрин в девет?

Само тези, които пеят всяка неделя в девет.

Петър Ебн гледаше с усмивка над лампите от местата на журито.

Финландките излязоха след нас. Със същата песен. Диригентката им не успя да ги укроти. Разминаха се.

Следващият ден. Целият Неерпелт беше излязъл на улицата, за да изпрати всички участници към Фестивалния комплекс за награждаването.

Държах табелката с надпис "България".

Изпълнение на местния хор. "Псалм 8" в чест на композитора й Петър Ебн, член на журито.

Група Е

First Price Cum Laude - Bulgaria.