Когато тръгнахме оттук, при нас беше вече пролет. Отново наближаваше Великден.

Трите дни път ни правиха не особено охотливи да даваме интервю. Въпреки всичко, кадрите след това изглеждаха добре. Първи телевизионни трепети.

Малки къщички, подредени градинки, крави, трева и Езерото.

Хотел на брега на езерото.

Залата, в която се провежда джаз-фестивалът в Монтрьо.

2 500 човека публика.

Акустиката в Шийонския замък е великолепна, а в подземията се пазят още веригите на Бонивар.

Всички се спряха да слушат. Източноправославното песнопение се носеше из залите като магия.

2 400 чифта очи вперени в „момичетата, които донесоха зимната буря в залата“. Жълти иглики играха хорце.

Да зарадваш хора, които не са чували българска реч от двадесет години. Сълзи от радост.

Отлична оценка.