Au sein de mes pensees, cachee sous l"ombre des larmes, la pensee rongeait les racines de ma consience.

Дълбоко в мислите ми, скрита под сянката на сълзите, мисълта разяждаше корените на съзнанието ми.

La mort. La Mort. Elle, qui vient lentement, painiblement, accompagnee des larmes des proches, des cris des filles.

Смъртта. Тя, която идва бавно и болезнено, придружена от риданията на близките и виковете на момичетата.

Il a eu les forces de choisir son propre tombeau. Les larmes de son epouse, la plaie incurable qu"il a laisse dans les coeurs des vivants.

Той има силите да избере собствения си гроб. Сълзите на съпругата му, неизлечимата рана, която остави в сърцата на живите.

La maladie etudiee l"a vaincue.

Болестта, която изучаваше цял живот, го победи.

La force de dire „La mort vient“. 

Силата да кажеш "Смъртта идва"