Постинг
12.06.2007 22:00 -
Смъртта е част от живота
Животът ме срещна със смъртта прекалено рано. Във времето, когато другите избираха рокли за бала, ние избирахме венци.
За съжаление с течение на времето броят на отишлите си приятели и близки хора продължи да расте - по една или друга причина, но много хора вече не са на тази земя.
Колкото и жестоко да звучи - свикнах със смъртта. Свикнах, че хората не са тук вечно и че всеки от нас може да изчезне като пара във въздуха за секунди, за няколко часа...
И оттогава приемам новината за нечия смърт значително по-спокойно.
Ритуалите при погребение и почитане на починалите винаги са ми били изключително жестоки.
Оплакването, опяването, носенето на черни дрехи в знак на траур, жаленето, нареждането, раздаването (и яденето!) на храна в такива моменти не правят нищо друго, освен да те бутат към ръба на истерията.
Знам, че хората умират. Вярвам, че душите им се преселват в по-добър свят, за да се подготвят за нов живот - тук или някъде другаде.
Знам, че целта на всеки от нас тук е да научи отредените му за този живот уроци.
Когато уроците са научени, животът свършва. Този живот, тук, на тази земя.
Смъртта е врата към следващия живот.
И тази мисъл ми помага да продължавам да живея.
Знам, че хората, отишли си оттук, идват да ни видят как сме. Знам, че да сънуваш умрял човек не е на лошо, добро или на пари, а че душата на човека ти е дошла на гости. Или пък ти си отишъл при него, приемете го както искате.
Радвам се сутрин, когато си спомня, че съм сънувала някой починал, особено приятелите, защото мога отново да си поговоря с тях.
В повечето случаи изглеждат добре. И ме гледат с погледа на хора, които знаят много повече от мен.
Повечето хора избягват да говорят за мъртъвци. А аз обичам. Обичам да си спомням какво и къде сме правили заедно, обичам да си спомням за вилата на бай Пенко, водка с чай или мажещо ножче и филийка на точки.
Частици от тези хора винаги ще са с мен, спомените ги карат да оживяват отново за малко.
Съжалявам само, че не можем да се видим отново. Все още не.
Вярвам в безсмъртието на душата.
За съжаление с течение на времето броят на отишлите си приятели и близки хора продължи да расте - по една или друга причина, но много хора вече не са на тази земя.
Колкото и жестоко да звучи - свикнах със смъртта. Свикнах, че хората не са тук вечно и че всеки от нас може да изчезне като пара във въздуха за секунди, за няколко часа...
И оттогава приемам новината за нечия смърт значително по-спокойно.
Ритуалите при погребение и почитане на починалите винаги са ми били изключително жестоки.
Оплакването, опяването, носенето на черни дрехи в знак на траур, жаленето, нареждането, раздаването (и яденето!) на храна в такива моменти не правят нищо друго, освен да те бутат към ръба на истерията.
Знам, че хората умират. Вярвам, че душите им се преселват в по-добър свят, за да се подготвят за нов живот - тук или някъде другаде.
Знам, че целта на всеки от нас тук е да научи отредените му за този живот уроци.
Когато уроците са научени, животът свършва. Този живот, тук, на тази земя.
Смъртта е врата към следващия живот.
И тази мисъл ми помага да продължавам да живея.
Знам, че хората, отишли си оттук, идват да ни видят как сме. Знам, че да сънуваш умрял човек не е на лошо, добро или на пари, а че душата на човека ти е дошла на гости. Или пък ти си отишъл при него, приемете го както искате.
Радвам се сутрин, когато си спомня, че съм сънувала някой починал, особено приятелите, защото мога отново да си поговоря с тях.
В повечето случаи изглеждат добре. И ме гледат с погледа на хора, които знаят много повече от мен.
Повечето хора избягват да говорят за мъртъвци. А аз обичам. Обичам да си спомням какво и къде сме правили заедно, обичам да си спомням за вилата на бай Пенко, водка с чай или мажещо ножче и филийка на точки.
Частици от тези хора винаги ще са с мен, спомените ги карат да оживяват отново за малко.
Съжалявам само, че не можем да се видим отново. Все още не.
Вярвам в безсмъртието на душата.
:-*
цитирайНяма да изреждам списъка, но и при мен не са малко любимите хора отишли другаде.
Веднъж като малка, явно наскоро осъзнала смъртта като факт, попитах майка ми, ами, ако всички после отиваме някъде другаде, там можем ли да се намерим и познаем?Нали тела вече нямаме?
И майка ми ми каза, че си представя как там нямаме тела, ами сме част от нещо странно и неназовимо, като облак от светлина. И можеш да познаеш някой само по това, че си го обичал...
Мой ред е: топла прегръдка:)
цитирайВеднъж като малка, явно наскоро осъзнала смъртта като факт, попитах майка ми, ами, ако всички после отиваме някъде другаде, там можем ли да се намерим и познаем?Нали тела вече нямаме?
И майка ми ми каза, че си представя как там нямаме тела, ами сме част от нещо странно и неназовимо, като облак от светлина. И можеш да познаеш някой само по това, че си го обичал...
Мой ред е: топла прегръдка:)
Твоят пост ме накара да си спомня за моята съученичка, която почина от левкемия точно в края на гимназиалното ми завършване. Малко преди това беше изпратила писмо до целия клас, в което казваше, че ни обича всички и че скоро ще се оправи и ще е сред нас. Новината за смъртта и получихме точно, когато бяхме в салона и организирахме коледното тържество... Естествено излишно е да казвам, че празниците се отмениха.
Иначе ритуалите са наистина ужасно жестоки, но те никога не са имали значение за мен. Както и ти каза, най-голямо значение има това, което въпросният човек е оставил вътре в теб - спомени и чувства.
Те никога няма да изчезнат.
цитирайИначе ритуалите са наистина ужасно жестоки, но те никога не са имали значение за мен. Както и ти каза, най-голямо значение има това, което въпросният човек е оставил вътре в теб - спомени и чувства.
Те никога няма да изчезнат.
по отвратително нещо от българско погребение,като ритуал и протичане на самата церемония не съм виждал и не искам да виждам!!!!!!!!!
Като почнат да вият ония ти там бабички те обикновенно не са от семейството на опечления, ама вдигат най голяма олелия !
А пък след малко,същите те с най голям апетит нагъват раздадената в случая храна и на всичкото отгоре се опитват да говорят с пълна уста -абе с две думи ориенталска работа !
цитирайКато почнат да вият ония ти там бабички те обикновенно не са от семейството на опечления, ама вдигат най голяма олелия !
А пък след малко,същите те с най голям апетит нагъват раздадената в случая храна и на всичкото отгоре се опитват да говорят с пълна уста -абе с две думи ориенталска работа !
малки разлики между селски погребения и градски погребения. Под селски разбирам онези, при които се спазват стари ритуали, все още непревърнати в бизнес.
Но като цяло те подкрепям, че нашите погребални ритуали са повече от ужасяващи.
цитирайНо като цяло те подкрепям, че нашите погребални ритуали са повече от ужасяващи.
за починали хора. Докато ги помним и говорим за тях, значи все още са с нас, дори само в мислите ни.
А погребенията ме ужасяват дори да няма виещи бабички.
цитирайА погребенията ме ужасяват дори да няма виещи бабички.
И за прераждането и за това,че ореваването и опяването в България са част от драматургичната украска...и са в много повече отколкото би трябвало.Тук може би сега се започва да се възпитават децата да възприемат смъртта не като нещо страшно и ужасно,а като един етап от живота ни.Поне аз така правя.И доста мои приятели също.Но сме още в началото.И все пак се радвам,че все повече хора мислят като теб и като мен.Радвам се на всяка секунда живот,не защото може да свърши,а защото сама по себе си е неповторима и ценна.
цитирай
8.
анонимен -
Suglasen sum s teb
30.06.2007 12:57
30.06.2007 12:57
Misleh si 4e samo pri men e taka.Vsi4ki koito obi4ah i s koito si dopadah si otidoha.izpitvala sum mnogo puti sustata muka i sam si zadavala sustite vaprosi.Edva sega seobedih 4e ritualite ni sa mnogo 4ove4ni.sravnenie s lyteranskite rituali.koito opoznah.4oveshkia zivot tryabva da se seni ne samo prizive.A ti ne si li se zamislyal 4e si MEDIUM?iNTERESNO MI E. PISHI MI...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 16915
Блогрол
1. Свидетел...
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози