Като в сутрин на „Веселие“ усетих хладния въздух първо с носа си.

Сънено ставам и намирам пътечката към плажа. Кафето не е като чая от каркаде, нито дивана ми прилича на рибарските столчета на татко, но въздухът е същия.

Отворих очи и макар да не чувам морето, знам че е някъде там.

Блажено изтегната в градината с лалетата не мисля за нищо. Поне днес.

бръмбари, буболечки, гъсеници, мравки, стоножки и т.н . се катерят връз тебе, изкачайки потайно от лалета, дупки, листа и други скривалища.
Ужас...

Райд- избива ги до крак! А и гъсениците не се кефят на нарисувани лалета, пробвала съм:)

на трева зелена...