Тишината, без която автоматично успокоявам съвестта си, ме кара да страдам уморено по изгубеното време.
Летя, а мисля, че умирам. Бележките на един луд човек.
Горко на тези, които не слушат и хвала на обичаните.

Захлупено ми е бе, захлупено. Все едно дядо Господ е рекъл "Стига толкоз въздух, малко ще ви позадуша" и хоп, сложи големия капак на тенджерата, наречена Земя.
И аз тука се гърча като топче кайма в супата топчета на баба.
Ври и кипи окол...

Звучи като песен, нали - работа от къщи.
Хем си вкъщи, хем работиш и ти плащат. Седиш си по чехли, свободна тениска и широки гащи, слушаш си музика, чекнеш се по стола или переш, когато ти липсва вдъхновение и в същото време си на работа.
...